Дамата ме чака, знам
Зима е, но няма как.
Тя от мене чака знак
и в доспехи трака- трак
тръгвам тежичко към коня,
но проклетникът ми бяга
и по двора луд го гоня:
" Стига ( казвам ) Тя ме чака!
Тя за мене чуден дар е!
Тук, ела! Не си магаре! " .
При ковача чисто нови
сменям конските подкови,
че капани са сурови
пътищата зимни днес.
А ковачът е пиян и
бавен е... за мойта чест
не му дреме. Нервно длани
аз потривам... Конят рита...
" Спри си дивите копита!!! " .
Най- накрая тръгвам аз,
през гората в късен час.
Глутниците вият с бяс,
но към нея в път поел -
конят ми препуска с пламък,
рицарят сега е смел.
Ето го и този замък
и прозорче свети там...
Дамата ме чака, знам.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
