Дамата ме чака, знам
Зима е, но няма как.
Тя от мене чака знак
и в доспехи трака- трак
тръгвам тежичко към коня,
но проклетникът ми бяга
и по двора луд го гоня:
" Стига ( казвам ) Тя ме чака!
Тя за мене чуден дар е!
Тук, ела! Не си магаре! " .
При ковача чисто нови
сменям конските подкови,
че капани са сурови
пътищата зимни днес.
А ковачът е пиян и
бавен е... за мойта чест
не му дреме. Нервно длани
аз потривам... Конят рита...
" Спри си дивите копита!!! " .
Най- накрая тръгвам аз,
през гората в късен час.
Глутниците вият с бяс,
но към нея в път поел -
конят ми препуска с пламък,
рицарят сега е смел.
Ето го и този замък
и прозорче свети там...
Дамата ме чака, знам.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Никак даже! Благодаря ти, Акеми!
-
Не е никак лесен този рицарски живот...
-
Благодаря ти, Дени! Само рицарят си знае...
-
Много добре ти се е получило 😊
-
Простете ми, прекрасна дамичке! Но не мога да си сваля шлема, замръзнал е от студа и целувката ще почака. Ще поседя до камината малко, докато се размразя, но Вие ми говорете, говорете ми през това време. И стихчета може да ми почетете, и песничка може да ми изпеете...
-
😂😂😂 ...
Но какви неволи...
Само, ако знаех аз...
😊 ... -
Какво да се прави, Скити? Благодаря ти!
-
Браво! Ето това е истински рицар!
Забавно и усмихващо е
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
