TheStranger (Борислав Иванов)
4 3
10 mar 2016, 22:25

Дамата с бялата рокля 

  Poesía » De amor
820 0 3

Навън вали, самотен съм, цигара пуша ..
Мокър път, небето също, а в мене - суша ..
Самият дъжд, шуми, не слуша .. 
Оглеждам се, търся в някой да се сгуша .. 

Наглед няма никой, все по-силно си вали ..
Нежен глас, от никъде, в главата ми започна да ехти ..
"Хей, момче, самотен и тъжен си, нали?" 
Да-отговорих плахо, навярно си сама и ти .. 

"Не съм сама, при мен си ти" 
Гласът започна все по силно да звъни ..
Прошепнах аз - "Ела ме прегърни" 
А отговора беше - "Просто затвори очи" 

Послушах я, усетих топлина .. 
По бузата ми тихо, се стичаше сълза ..
Макар че бях самотен през нощта .. 
Момичето с бялата рокля ме спаси, поне в съня .. 

© Борислав Иванов Todos los derechos reservados

Не сме сами поне в сънищата :) 

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??