Mar 10, 2016, 10:25 PM

Дамата с бялата рокля

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Навън вали, самотен съм, цигара пуша ..
Мокър път, небето също, а в мене - суша ..
Самият дъжд, шуми, не слуша .. 
Оглеждам се, търся в някой да се сгуша .. 

Наглед няма никой, все по-силно си вали ..
Нежен глас, от никъде, в главата ми започна да ехти ..
"Хей, момче, самотен и тъжен си, нали?" 
Да-отговорих плахо, навярно си сама и ти .. 

"Не съм сама, при мен си ти" 
Гласът започна все по силно да звъни ..
Прошепнах аз - "Ела ме прегърни" 
А отговора беше - "Просто затвори очи" 

Послушах я, усетих топлина .. 
По бузата ми тихо, се стичаше сълза ..
Макар че бях самотен през нощта .. 
Момичето с бялата рокля ме спаси, поне в съня .. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Иванов All rights reserved.

Не сме сами поне в сънищата :) 

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...