Mar 10, 2016, 10:25 PM

Дамата с бялата рокля

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Навън вали, самотен съм, цигара пуша ..
Мокър път, небето също, а в мене - суша ..
Самият дъжд, шуми, не слуша .. 
Оглеждам се, търся в някой да се сгуша .. 

Наглед няма никой, все по-силно си вали ..
Нежен глас, от никъде, в главата ми започна да ехти ..
"Хей, момче, самотен и тъжен си, нали?" 
Да-отговорих плахо, навярно си сама и ти .. 

"Не съм сама, при мен си ти" 
Гласът започна все по силно да звъни ..
Прошепнах аз - "Ела ме прегърни" 
А отговора беше - "Просто затвори очи" 

Послушах я, усетих топлина .. 
По бузата ми тихо, се стичаше сълза ..
Макар че бях самотен през нощта .. 
Момичето с бялата рокля ме спаси, поне в съня .. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Иванов All rights reserved.

Не сме сами поне в сънищата :) 

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...