TheStranger (Борислав Иванов)
4 3
10.03.2016 г., 22:25 ч.

Дамата с бялата рокля 

  Поезия » Любовна
1003 0 3

Навън вали, самотен съм, цигара пуша ..
Мокър път, небето също, а в мене - суша ..
Самият дъжд, шуми, не слуша .. 
Оглеждам се, търся в някой да се сгуша .. 

Наглед няма никой, все по-силно си вали ..
Нежен глас, от никъде, в главата ми започна да ехти ..
"Хей, момче, самотен и тъжен си, нали?" 
Да-отговорих плахо, навярно си сама и ти .. 

"Не съм сама, при мен си ти" 
Гласът започна все по силно да звъни ..
Прошепнах аз - "Ела ме прегърни" 
А отговора беше - "Просто затвори очи" 

Послушах я, усетих топлина .. 
По бузата ми тихо, се стичаше сълза ..
Макар че бях самотен през нощта .. 
Момичето с бялата рокля ме спаси, поне в съня .. 

© Борислав Иванов Всички права запазени

Не сме сами поне в сънищата :) 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??