Дамата с бялата рокля
Навън вали, самотен съм, цигара пуша ..
Мокър път, небето също, а в мене - суша ..
Самият дъжд, шуми, не слуша ..
Оглеждам се, търся в някой да се сгуша ..
Наглед няма никой, все по-силно си вали ..
Нежен глас, от никъде, в главата ми започна да ехти ..
"Хей, момче, самотен и тъжен си, нали?"
Да-отговорих плахо, навярно си сама и ти ..
"Не съм сама, при мен си ти"
Гласът започна все по силно да звъни ..
Прошепнах аз - "Ела ме прегърни"
А отговора беше - "Просто затвори очи"
Послушах я, усетих топлина ..
По бузата ми тихо, се стичаше сълза ..
Макар че бях самотен през нощта ..
Момичето с бялата рокля ме спаси, поне в съня ..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Иванов Все права защищены
