Данчо Глиганчо гази в гората -
мачка тревата, къса цветята.
Рови земята - отдето мине,
става след него лунна пустиня.
Че се ядоса Мецана стара,
та го повика и му се скара:
- Данчо Глиганчо, да се поправиш!
Отдето минеш - все пакост правиш!
Не си самичък в тая горичка -
тая горичка тя е на всички!
Или ще станеш примерен бърже,
или ще трябва да те завържа! ...