Oct 5, 2007, 3:24 PM

Данчо Глиганчо

  Poetry
1K 0 10
 

Данчо Глиганчо гази в гората -

мачка тревата, къса цветята.


Рови земята - отдето мине,

става след него лунна пустиня.


Че се ядоса Мецана стара,

та го повика и му се скара:


 - Данчо Глиганчо, да се поправиш!

Отдето минеш - все пакост правиш!


Не си самичък в тая горичка -

тая горичка тя е на всички!


Или ще станеш примерен бърже,

или ще трябва да те завържа!


Станал ли мирен Данчо, не зная,

но го видели вързан накрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...