Дано

Poesía » Otra

733 1 8

...и искам-

не искам, ще тръгна най-сетне.

Готов е Всемира и мен да приеме.

В душата

ми мъжка денят ще ѝ светне –

свободна нагоре тя път ще поеме.

Живеем

от древност на тази планета,

където железен за нас е закона.

Когато

душата ми бъде отнета,

дано се превърна в домашна икона.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Еси! Радвам се, че ти харесва!
Желая ти ползотворен ден!

2017-11-28T14:26:02+02:00
Веси_Еси (Еси)

Присъединявам се и аз към коментарите. Харесах и оценявам високо, Колич!

2017-11-28T11:08:05+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Трогнат съм, Приятели мои, от коментарите и
оценките ви! Това е тема, която е една реалност
И не е нито срамно, нито страшно да се мисли и пише за нея. Тя е валидна за всеки жив на земята! Желая Ви приятна и снежна сутрин!

2017-11-28T04:19:09+02:00
voda (Елица Ангелова)

Често мислиш за края, Колич. И хубави стихове пишеш на тази тема.
Те ще останат като светли следи...

2017-11-28T02:09:17+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Дано!

2017-11-27T07:32:59+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0