Дано

Поэзия » Другая

732 1 8

...и искам-

не искам, ще тръгна най-сетне.

Готов е Всемира и мен да приеме.

В душата

ми мъжка денят ще ѝ светне –

свободна нагоре тя път ще поеме.

Живеем

от древност на тази планета,

където железен за нас е закона.

Когато

душата ми бъде отнета,

дано се превърна в домашна икона.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Еси! Радвам се, че ти харесва!
Желая ти ползотворен ден!

2017-11-28T14:26:02+02:00
Веси_Еси (Еси)

Присъединявам се и аз към коментарите. Харесах и оценявам високо, Колич!

2017-11-28T11:08:05+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Трогнат съм, Приятели мои, от коментарите и
оценките ви! Това е тема, която е една реалност
И не е нито срамно, нито страшно да се мисли и пише за нея. Тя е валидна за всеки жив на земята! Желая Ви приятна и снежна сутрин!

2017-11-28T04:19:09+02:00
voda (Елица Ангелова)

Често мислиш за края, Колич. И хубави стихове пишеш на тази тема.
Те ще останат като светли следи...

2017-11-28T02:09:17+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Дано!

2017-11-27T07:32:59+02:00