koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Nov 26, 2017, 7:01 PM

Дано 

  Poetry » Other
554 1 9

...и искам-

не искам, ще тръгна най-сетне.

Готов е Всемира и мен да приеме.

 

В душата

ми мъжка денят ще ѝ светне –

свободна нагоре тя път ще поеме.

 

Живеем

от древност на тази планета,

където железен за нас е закона.

 

Когато 

душата ми бъде отнета,

дано се превърна в домашна икона.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Еси! Радвам се, че ти харесва!
    Желая ти ползотворен ден!
  • Присъединявам се и аз към коментарите. Харесах и оценявам високо, Колич!
  • Трогнат съм, Приятели мои, от коментарите и
    оценките ви! Това е тема, която е една реалност
    И не е нито срамно, нито страшно да се мисли и пише за нея. Тя е валидна за всеки жив на земята! Желая Ви приятна и снежна сутрин!
  • Често мислиш за края, Колич. И хубави стихове пишеш на тази тема.
    Те ще останат като светли следи...
  • Присъединявам се към Пепи Петрова. Стиховете ти, Никола, ще останат да светят като икони! Поздравления!
  • Дано!
  • !!!
  • Със сигурност ще се пребъдеш с творбите си, защото в тях си оставил себе си... но, моля те, не викай Всемира с мисъл! Привет, Колич!
  • Дано...Но е рано.
    Недей да го мислиш.
    След теб ще останат
    прекрасните стихове...
Random works
: ??:??