Nov 26, 2017, 7:01 PM

Дано

  Poetry » Other
736 1 8

...и искам-

не искам, ще тръгна най-сетне.

Готов е Всемира и мен да приеме.

 

В душата

ми мъжка денят ще ѝ светне –

свободна нагоре тя път ще поеме.

 

Живеем

от древност на тази планета,

където железен за нас е закона.

 

Когато 

душата ми бъде отнета,

дано се превърна в домашна икона.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Еси! Радвам се, че ти харесва!
    Желая ти ползотворен ден!
  • Присъединявам се и аз към коментарите. Харесах и оценявам високо, Колич!
  • Трогнат съм, Приятели мои, от коментарите и
    оценките ви! Това е тема, която е една реалност
    И не е нито срамно, нито страшно да се мисли и пише за нея. Тя е валидна за всеки жив на земята! Желая Ви приятна и снежна сутрин!
  • Често мислиш за края, Колич. И хубави стихове пишеш на тази тема.
    Те ще останат като светли следи...
  • Дано!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...