30 jun 2009, 22:10

Дано да промениш...

  Poesía
1.2K 0 9

Отровна анонимност - ревността ти -
непознати светове, негледан филм.
Абстиненция жестока, от която
всеки мозък би се вцепенил.

Найлонени стени на твойта съвест -
безполезни огнедишащи стени.
По всяко време може да се лъжем,
но не да кажем колко сме сами.

Арктически студен, столик - животът
не свършва днес. Дано да промениш
отровната си ревност.
                                     Антидотът...
е в спринцовките на моите очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нещо различно, нещо по-грубо от обикновено.Хубаво е, че експериментираш
  • "...Дано да промениш
    отровната си ревност.
    Антидотът............
    ------------------------------------------
    Мдаааааааааааааааа, сериозно! Кефиш!
  • Това ти стихотворение ми звучи различно, но едно е същото- неизменно високият стил и вълнуващата поезия, която създаваш, Вальо
    Поздрави за което
  • Браво!!!

    Много въздействащо пишеш, Валери!
  • !!!
    Браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...