1 may 2018, 16:26

Дано си спомня 

  Poesía » De amor
639 1 6

Скоро ще ми поникнат крилете отново, нищо, че сега са оголени рани. Сама ги отрязах, редом до тебе да крача, и от тогава, като от вино пияна, все търся ръката ти в здрача. А нея вечно я няма. И безразсъдно посоките бъркам, поела отново по пътя сама. Но скоро ще ми поникнат крилете..

 

Дано само си спомня как да летя.

© Юлиана Никифорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ирена
  • Искала си , отрязала си крилете, за да бъдеш с неподходящ човек...не си знаела... пияна или влюбена- едно и също е... трудно ще ги накараш да израснат същите криле, но помисли за нови по красиви и по яки - дори огромни , ще ти трябват може би златни и тогава полети...изведнъж ...и не поглеждай назад, но когато си готова!!!
  • Благодаря ви от сърце
  • Страхотно е! Никой не може да избяга от истинската си същност за дълго. Роденият да лети не може да пълзи, може само да опита за кратко, за да разбере, че не може.
  • Човек не забравя полета , просто тъжи за него.
  • Много е красиво...
Propuestas
: ??:??