1.05.2018 г., 16:26

Дано си спомня

1K 2 6

Скоро ще ми поникнат крилете отново, нищо, че сега са оголени рани. Сама ги отрязах, редом до тебе да крача, и от тогава, като от вино пияна, все търся ръката ти в здрача. А нея вечно я няма. И безразсъдно посоките бъркам, поела отново по пътя сама. Но скоро ще ми поникнат крилете..

 

Дано само си спомня как да летя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Никифорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ирена
  • Искала си , отрязала си крилете, за да бъдеш с неподходящ човек...не си знаела... пияна или влюбена- едно и също е... трудно ще ги накараш да израснат същите криле, но помисли за нови по красиви и по яки - дори огромни , ще ти трябват може би златни и тогава полети...изведнъж ...и не поглеждай назад, но когато си готова!!!
  • Благодаря ви от сърце
  • Страхотно е! Никой не може да избяга от истинската си същност за дълго. Роденият да лети не може да пълзи, може само да опита за кратко, за да разбере, че не може.
  • Човек не забравя полета , просто тъжи за него.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...