Скоро ще ми поникнат крилете отново, нищо, че сега са оголени рани. Сама ги отрязах, редом до тебе да крача, и от тогава, като от вино пияна, все търся ръката ти в здрача. А нея вечно я няма. И безразсъдно посоките бъркам, поела отново по пътя сама. Но скоро ще ми поникнат крилете..
Дано само си спомня как да летя.
© Юлиана Никифорова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
