1 мая 2018 г., 16:26

Дано си спомня

1K 2 6

Скоро ще ми поникнат крилете отново, нищо, че сега са оголени рани. Сама ги отрязах, редом до тебе да крача, и от тогава, като от вино пияна, все търся ръката ти в здрача. А нея вечно я няма. И безразсъдно посоките бъркам, поела отново по пътя сама. Но скоро ще ми поникнат крилете..

 

Дано само си спомня как да летя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Никифорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ирена
  • Искала си , отрязала си крилете, за да бъдеш с неподходящ човек...не си знаела... пияна или влюбена- едно и също е... трудно ще ги накараш да израснат същите криле, но помисли за нови по красиви и по яки - дори огромни , ще ти трябват може би златни и тогава полети...изведнъж ...и не поглеждай назад, но когато си готова!!!
  • Благодаря ви от сърце
  • Страхотно е! Никой не може да избяга от истинската си същност за дълго. Роденият да лети не може да пълзи, може само да опита за кратко, за да разбере, че не може.
  • Човек не забравя полета , просто тъжи за него.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...