За отговор се питам,
но отговор не ща,
сърцето ще попитам,
а може би Душата?
Къде си ти, с кого си,
а може би не си
и чудните въпроси
за миналите дни...
Повтарям на сърцето,
а то боли, боли,
едва ли на морето
ще ти провърви...
Забравата не стихва,
спомени летят,
листата падат нежно
във своя кръговрат...
И пак съм с теб в съня си
и ромол на листа,
но ти потъна в мрака,
зад нас е любовта...
© Вал Герх Todos los derechos reservados