23 jul 2014, 21:55

Дантела и жълти локви

  Poesía » Otra
611 0 3


Прах в самотната стая на мисълта

разхожда меланхолия,  в коралови обувки...

Високите токчета се спъваха в суетата

и химерата на любовта,

черпеха паяците със сметана  и ликьор от кръв и очи,

а животът беше вкусен смисъл на създаваната самота!...

Сълзата се стопи в съня,

птиците със белите криле горяха...

жълто пате крие слънца, в чувал от усмивки и детски сърца.

Заспива завито във черните коси на вятъра, тихо изтрива следи и лица...

от сълзи...


дата: 23. 07. 2014г.


Автори: Моника Стойчева  & 

Baron-von-Munchausen




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Елена и Ели!
  • Не, Бароне, браво на теб! Интересен поетичен колаж се е получил, сякаш сме събрали отделни фрагменти от нашите сънища в едно. Благодаря за удоволствието да напишем това произведение заедно!
  • Хареса ми !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...