Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

23 jul 2014, 21:55

Дантела и жълти локви

Poesía » Otra

612 0 3

Прах в самотната стая на мисълта

разхожда меланхолия, в коралови обувки...

Високите токчета се спъваха в суетата

и химерата на любовта,

черпеха паяците със сметана и ликьор от кръв и очи,

а животът беше вкусен смисъл на създаваната самота!...

Сълзата се стопи в съня,

птиците със белите криле горяха...

жълто пате крие слънца, в чувал от усмивки и детски сърца.

Заспива завито във черните коси на вятъра, тихо изтрива следи и лица...

от сълзи...

дата: 23. 07. 2014г.

Автори: Моника Стойчева &

Baron-von-Munchausen

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Елена и Ели!

2014-07-25T12:05:04+03:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Не, Бароне, браво на теб! Интересен поетичен колаж се е получил, сякаш сме събрали отделни фрагменти от нашите сънища в едно. Благодаря за удоволствието да напишем това произведение заедно!

2014-07-24T10:27:15+03:00
vyatur13 (Елена)

Хареса ми !

2014-07-24T07:20:30+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0