Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

23 июл. 2014 г., 21:55

Дантела и жълти локви

Поэзия » Другая

610 0 3

Прах в самотната стая на мисълта

разхожда меланхолия, в коралови обувки...

Високите токчета се спъваха в суетата

и химерата на любовта,

черпеха паяците със сметана и ликьор от кръв и очи,

а животът беше вкусен смисъл на създаваната самота!...

Сълзата се стопи в съня,

птиците със белите криле горяха...

жълто пате крие слънца, в чувал от усмивки и детски сърца.

Заспива завито във черните коси на вятъра, тихо изтрива следи и лица...

от сълзи...

дата: 23. 07. 2014г.

Автори: Моника Стойчева &

Baron-von-Munchausen

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Елена и Ели!

2014-07-25T12:05:04+03:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Не, Бароне, браво на теб! Интересен поетичен колаж се е получил, сякаш сме събрали отделни фрагменти от нашите сънища в едно. Благодаря за удоволствието да напишем това произведение заедно!

2014-07-24T10:27:15+03:00
vyatur13 (Елена)

Хареса ми !

2014-07-24T07:20:30+03:00

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...