Прах в самотната стая на мисълта
разхожда меланхолия, в коралови обувки...
Високите токчета се спъваха в суетата
и химерата на любовта,
черпеха паяците със сметана и ликьор от кръв и очи,
а животът беше вкусен смисъл на създаваната самота!...
Сълзата се стопи в съня,
птиците със белите криле горяха...
жълто пате крие слънца, в чувал от усмивки и детски сърца.
Заспива завито във черните коси на вятъра, тихо изтрива следи и лица...
от сълзи...
дата: 23. 07. 2014г. ...