23.07.2014 г., 21:55 ч.

Дантела и жълти локви 

  Поезия » Друга
468 0 3


Прах в самотната стая на мисълта

разхожда меланхолия,  в коралови обувки...

Високите токчета се спъваха в суетата

и химерата на любовта,

черпеха паяците със сметана  и ликьор от кръв и очи,

а животът беше вкусен смисъл на създаваната самота!...

Сълзата се стопи в съня,

птиците със белите криле горяха...

жълто пате крие слънца, в чувал от усмивки и детски сърца.

Заспива завито във черните коси на вятъра, тихо изтрива следи и лица...

от сълзи...


дата: 23. 07. 2014г.


Автори: Моника Стойчева  & 

Baron-von-Munchausen




© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Елена и Ели!
  • Не, Бароне, браво на теб! Интересен поетичен колаж се е получил, сякаш сме събрали отделни фрагменти от нашите сънища в едно. Благодаря за удоволствието да напишем това произведение заедно!
  • Хареса ми !
Предложения
: ??:??