Дантела и жълти локви
606
0
3
Прах в самотната стая на мисълта
разхожда меланхолия, в коралови обувки...
Високите токчета се спъваха в суетата
и химерата на любовта,
черпеха паяците със сметана и ликьор от кръв и очи,
а животът беше вкусен смисъл на създаваната самота!...
Сълзата се стопи в съня,
птиците със белите криле горяха...
жълто пате крие слънца, в чувал от усмивки и детски сърца.
Заспива завито във черните коси на вятъра, тихо изтрива следи и лица...
от сълзи...
дата: 23. 07. 2014г.
Автори: Моника Стойчева &
Baron-von-Munchausen
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
