18 oct 2020, 7:36

Дар от Октомври

  Poesía » Civil
529 0 1

 

Не посмях да попитам Октомври сега,

защо ни дарява със слънчеви дни?

Есента, казват е сезонът с тъга,

пред вратата, която често звъни.

 

В студените вечери, с клечка кибрит,

камината паля, за стрък топлина.

И тогава заспивам със спомен изтрит,

с надежда за утринната светлина.

 

Слънцето есенно, толкова влюбено,

радва очите на млад, и на стар.

Зимата идва, но какво е загубено,

Октомври е щедър, носи ни дар!

 

Явор Перфанов©

17.10.2020 г.

Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...