18 oct 2020, 7:36

Дар от Октомври

  Poesía » Civil
528 0 1

 

Не посмях да попитам Октомври сега,

защо ни дарява със слънчеви дни?

Есента, казват е сезонът с тъга,

пред вратата, която често звъни.

 

В студените вечери, с клечка кибрит,

камината паля, за стрък топлина.

И тогава заспивам със спомен изтрит,

с надежда за утринната светлина.

 

Слънцето есенно, толкова влюбено,

радва очите на млад, и на стар.

Зимата идва, но какво е загубено,

Октомври е щедър, носи ни дар!

 

Явор Перфанов©

17.10.2020 г.

Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...