Oct 18, 2020, 7:36 AM

Дар от Октомври

  Poetry » Civic
526 0 1

 

Не посмях да попитам Октомври сега,

защо ни дарява със слънчеви дни?

Есента, казват е сезонът с тъга,

пред вратата, която често звъни.

 

В студените вечери, с клечка кибрит,

камината паля, за стрък топлина.

И тогава заспивам със спомен изтрит,

с надежда за утринната светлина.

 

Слънцето есенно, толкова влюбено,

радва очите на млад, и на стар.

Зимата идва, но какво е загубено,

Октомври е щедър, носи ни дар!

 

Явор Перфанов©

17.10.2020 г.

Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...