18 окт. 2020 г., 07:36

Дар от Октомври

532 0 1

 

Не посмях да попитам Октомври сега,

защо ни дарява със слънчеви дни?

Есента, казват е сезонът с тъга,

пред вратата, която често звъни.

 

В студените вечери, с клечка кибрит,

камината паля, за стрък топлина.

И тогава заспивам със спомен изтрит,

с надежда за утринната светлина.

 

Слънцето есенно, толкова влюбено,

радва очите на млад, и на стар.

Зимата идва, но какво е загубено,

Октомври е щедър, носи ни дар!

 

Явор Перфанов©

17.10.2020 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...