31 jul 2012, 13:06

Дар си е

1.5K 0 31

Крилете ми, със детските пера,

убиват ми под шарената риза,

уж  цял живот се уча  да летя,

а  все насреща  ветрове излизат...

 

Животът ме примамва с  куп мечти

и смее се, щом  погледът  ми светне -

красиви са, желаеш ги, нали -

и някоя звезда върху ми метне...

 

а щом ме срещне нейде  любовта,

омайваща, подканяща и дръзка,

изгубвам се в безкрайността

и  на хазарт аз миговете пръскам...

 

Ако остана  и без пукнат грош,

любов ще прося – с  песни, скрили  спомен,

богат не станах, бях добър и лош,

да си обичан  - дар си е отгоре...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих,Огънче! Аплодисменти!

    А щом е пълно твоето сърце
    с любов такава-земна,животворна,
    ще се разтворят твоите криле,
    защото обичта е дар отгоре!
  • Това не е ли самохвалство, Белла
    До поетичния ти пъп ли?
  • Брех, ми нека се изпъча малко, нали ще ме съдите Да ми са види бялата риза...
    Белла, добра поетеса си, добра критичка...
    Нали знаеш, че с мен на глава няма да излезеш...
  • Това с даването, май от мен си го чула Така е
    но в случая става дума за дарът да си обичан
  • Охо, мис Дубле се е появила на моята скромна страничка...Каква чест!
    Вие сте се наговорили да ме зарадвате, брей
    Дар е да си обичан, защото не можеш да накараш никого да те обича насила, Белла Ти го знаеш много добре това, нали

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...