10 dic 2020, 8:31

Дарба

  Poesía
759 1 1

Прочетох автор, някакъв лирик
и в миг за мене стана той велик!
И нежност, и топлота в мен се появи.
Перото свежо най-дълбоко ме плени!

 

Отвори се душата за сонет. 
Чета аз неговия всеки ред. 
Като Шекспир е подострил той перо
и творчеството му - пленява ме с "добро"! 

 

Любов преливаща от всеки ред,
букет нюанси носят се навред
и някак хубаво ми е на душата, 
а усмивката неслиза от устата. 

 

Зарежда ме със всеки следващ стих
и радвам се, че авторът открих! 
Четейки в захлас помислих само, нима
с един прекрасен стих се правят чудеса?! 

 

О, да! Но дар от Бога е това, 
да сгрява някой твоята душа, 
когато прави с малко някого щастлив
дори и да е само с дребен шрифт! 

 

08.12.2020
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...