10 дек. 2020 г., 08:31

Дарба

757 1 1

Прочетох автор, някакъв лирик
и в миг за мене стана той велик!
И нежност, и топлота в мен се появи.
Перото свежо най-дълбоко ме плени!

 

Отвори се душата за сонет. 
Чета аз неговия всеки ред. 
Като Шекспир е подострил той перо
и творчеството му - пленява ме с "добро"! 

 

Любов преливаща от всеки ред,
букет нюанси носят се навред
и някак хубаво ми е на душата, 
а усмивката неслиза от устата. 

 

Зарежда ме със всеки следващ стих
и радвам се, че авторът открих! 
Четейки в захлас помислих само, нима
с един прекрасен стих се правят чудеса?! 

 

О, да! Но дар от Бога е това, 
да сгрява някой твоята душа, 
когато прави с малко някого щастлив
дори и да е само с дребен шрифт! 

 

08.12.2020
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...