10.12.2020 г., 8:31

Дарба

752 1 1

Прочетох автор, някакъв лирик
и в миг за мене стана той велик!
И нежност, и топлота в мен се появи.
Перото свежо най-дълбоко ме плени!

 

Отвори се душата за сонет. 
Чета аз неговия всеки ред. 
Като Шекспир е подострил той перо
и творчеството му - пленява ме с "добро"! 

 

Любов преливаща от всеки ред,
букет нюанси носят се навред
и някак хубаво ми е на душата, 
а усмивката неслиза от устата. 

 

Зарежда ме със всеки следващ стих
и радвам се, че авторът открих! 
Четейки в захлас помислих само, нима
с един прекрасен стих се правят чудеса?! 

 

О, да! Но дар от Бога е това, 
да сгрява някой твоята душа, 
когато прави с малко някого щастлив
дори и да е само с дребен шрифт! 

 

08.12.2020
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....