22 sept 2006, 9:37

Дарове от Бога

  Poesía
775 0 3
Слънчев лъч, изпратен ми от Бога,
приех  с протегнати ръце,     
намери място при душата,
запали огън в моето сърце.   
                   
Една звезда, изпратена от Бога,
се пръсна в моите очи
и блеснаха към небосвода,
да видят всички красоти.

Вълна,   изпратена от Бога,
се плисна в моето лице,
изми сълзите от тревога,                         
погали ме като с  перце.

Дъждовни капки, пратени от Бога,
посипаха се върху моите коси,
опитаха се да измият греховете,
оставили в живота ми следи.

 Един човек , изпратен ми от Бога,
се сля с моята съдба,
накара ме да вярвам и да мога
любов да давам на света !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....