Sep 22, 2006, 9:37 AM

Дарове от Бога

  Poetry
777 0 3
Слънчев лъч, изпратен ми от Бога,
приех  с протегнати ръце,     
намери място при душата,
запали огън в моето сърце.   
                   
Една звезда, изпратена от Бога,
се пръсна в моите очи
и блеснаха към небосвода,
да видят всички красоти.

Вълна,   изпратена от Бога,
се плисна в моето лице,
изми сълзите от тревога,                         
погали ме като с  перце.

Дъждовни капки, пратени от Бога,
посипаха се върху моите коси,
опитаха се да измият греховете,
оставили в живота ми следи.

 Един човек , изпратен ми от Бога,
се сля с моята съдба,
накара ме да вярвам и да мога
любов да давам на света !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...