4 jun 2007, 9:28

ДАРЯВАЩА...

  Poesía
863 0 14
 

Разгърни ме като древна книга,

сбрала мъдрости и  тайни...

Жадно вкусвай, без да спираш,

изворчето от слова омайни.

Изучи ме безпределно, цяла,

в дълбините тъмни погледни...

Превърни ме с прочит, в бяла

преродена нежност, ме вземи!

Аз ти подарявам мъдрост свята,

ти попиваш всичко -  без следа...

Пресуши ме ти със жаждата излята,

в същината ми нетленна тя!

Пак ме вкусвай и прочитай цяла,

пълна съм със страст без край...

Пий любов вековна, до премала,

да не свършва този сладък  Рай!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...