Jun 4, 2007, 9:28 AM

ДАРЯВАЩА...

  Poetry
866 0 14
 

Разгърни ме като древна книга,

сбрала мъдрости и  тайни...

Жадно вкусвай, без да спираш,

изворчето от слова омайни.

Изучи ме безпределно, цяла,

в дълбините тъмни погледни...

Превърни ме с прочит, в бяла

преродена нежност, ме вземи!

Аз ти подарявам мъдрост свята,

ти попиваш всичко -  без следа...

Пресуши ме ти със жаждата излята,

в същината ми нетленна тя!

Пак ме вкусвай и прочитай цяла,

пълна съм със страст без край...

Пий любов вековна, до премала,

да не свършва този сладък  Рай!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...