> В нас нещо плаче, нещо моли.
> Павел Матев
Нима сенките на здрача
ми носят жадувана утеха?
В мен нещо моли, нещо плаче...
Нима поезията е бедно сираче,
останало на прага на успеха?
Къде отиде ти, надежда;
защо детето клето отминаваш?
За тъжните очи отреждаш
измамата, че ги повеждаш
към зримите илюзии за слава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse