Деца на светлината
В нас нещо плаче, нещо моли.
Павел Матев
Нима сенките на здрача
ми носят жадувана утеха?
В мен нещо моли, нещо плаче...
Нима поезията е бедно сираче,
останало на прага на успеха?
Къде отиде ти, надежда;
защо детето клето отминаваш?
За тъжните очи отреждаш
измамата, че ги повеждаш
към зримите илюзии за слава.
И те бленуват светлината
на хоризонта в нощите мъгливи –
на изгреви и залези богати.
Но плачат от безсилие когато
само пролетните птици са щастливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
