24 abr 2024, 22:36

Деца на война

  Poesía » Civil
906 0 2

 

B света
във който днес живеем...
витае миризма на смърт
Войната

облак е събуден
надвиснал тежко, буреносно,
над ежедневният ни път
Деца, с бради все още не поникнали
играят на войници
Размахват "томахавки" най-модерни
От скука и от липса
на компютърните им игри,
се стрелят
и учудени умират...
че бликва не мастило,
а собствената им,

червена кръв...


Света мирише на барут...
Деца играят на войници
Продадени,
Предадени...
от собствените си бащи
Вместо мастило...
Проливат истинска,
червена,
топла кръв...

Света мирише на барут!
Света мирише
на изгоряла
детска плът...

Пролива се нашата кръв...


Valentina Mitova
04/20/2024

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление ...не се учим! Не сме добри! А уж, сме най-умните?! Благодаря ти!
  • Светът винаги е мирисал така, откакто има хора...
    За съжаление.
    Което всъщност показва някои неща относно човешката ни природа.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...