24 abr 2024, 22:36

Деца на война

  Poesía » Civil
908 0 2

 

B света
във който днес живеем...
витае миризма на смърт
Войната

облак е събуден
надвиснал тежко, буреносно,
над ежедневният ни път
Деца, с бради все още не поникнали
играят на войници
Размахват "томахавки" най-модерни
От скука и от липса
на компютърните им игри,
се стрелят
и учудени умират...
че бликва не мастило,
а собствената им,

червена кръв...


Света мирише на барут...
Деца играят на войници
Продадени,
Предадени...
от собствените си бащи
Вместо мастило...
Проливат истинска,
червена,
топла кръв...

Света мирише на барут!
Света мирише
на изгоряла
детска плът...

Пролива се нашата кръв...


Valentina Mitova
04/20/2024

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление ...не се учим! Не сме добри! А уж, сме най-умните?! Благодаря ти!
  • Светът винаги е мирисал така, откакто има хора...
    За съжаление.
    Което всъщност показва някои неща относно човешката ни природа.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...