ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248

24 апр. 2024 г., 22:36

Деца на война

Поэзия » Гражданская

904 0 2

B света
във който днес живеем...
витае миризма на смърт
Войната

облак е събуден
надвиснал тежко, буреносно,
над ежедневният ни път
Деца, с бради все още не поникнали
играят на войници
Размахват "томахавки" най-модерни
От скука и от липса
на компютърните им игри,
се стрелят
и учудени умират...
че бликва не мастило,
а собствената им,

червена кръв...

Света мирише на барут...
Деца играят на войници
Продадени,
Предадени...
от собствените си бащи
Вместо мастило...
Проливат истинска,
червена,
топла кръв...

Света мирише на барут!
Света мирише
на изгоряла
детска плът...

Пролива се нашата кръв...

Valentina Mitova
04/20/2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ValentinaMitova (Valentina Mitova)

За съжаление ...не се учим! Не сме добри! А уж, сме най-умните?! Благодаря ти!

2024-04-25T17:08:23+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Светът винаги е мирисал така, откакто има хора...
За съжаление.
Което всъщност показва някои неща относно човешката ни природа.
Поздравявам те.

2024-04-25T05:58:10+03:00

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0