Apr 24, 2024, 10:36 PM

Деца на война

  Poetry » Civic
905 0 2

 

B света
във който днес живеем...
витае миризма на смърт
Войната

облак е събуден
надвиснал тежко, буреносно,
над ежедневният ни път
Деца, с бради все още не поникнали
играят на войници
Размахват "томахавки" най-модерни
От скука и от липса
на компютърните им игри,
се стрелят
и учудени умират...
че бликва не мастило,
а собствената им,

червена кръв...


Света мирише на барут...
Деца играят на войници
Продадени,
Предадени...
от собствените си бащи
Вместо мастило...
Проливат истинска,
червена,
топла кръв...

Света мирише на барут!
Света мирише
на изгоряла
детска плът...

Пролива се нашата кръв...


Valentina Mitova
04/20/2024

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление ...не се учим! Не сме добри! А уж, сме най-умните?! Благодаря ти!
  • Светът винаги е мирисал така, откакто има хора...
    За съжаление.
    Което всъщност показва някои неща относно човешката ни природа.
    Поздравявам те.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...