Apr 24, 2024, 10:36 PM

Деца на война

  Poetry » Civic
903 0 2

 

B света
във който днес живеем...
витае миризма на смърт
Войната

облак е събуден
надвиснал тежко, буреносно,
над ежедневният ни път
Деца, с бради все още не поникнали
играят на войници
Размахват "томахавки" най-модерни
От скука и от липса
на компютърните им игри,
се стрелят
и учудени умират...
че бликва не мастило,
а собствената им,

червена кръв...


Света мирише на барут...
Деца играят на войници
Продадени,
Предадени...
от собствените си бащи
Вместо мастило...
Проливат истинска,
червена,
топла кръв...

Света мирише на барут!
Света мирише
на изгоряла
детска плът...

Пролива се нашата кръв...


Valentina Mitova
04/20/2024

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление ...не се учим! Не сме добри! А уж, сме най-умните?! Благодаря ти!
  • Светът винаги е мирисал така, откакто има хора...
    За съжаление.
    Което всъщност показва някои неща относно човешката ни природа.
    Поздравявам те.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...