12 dic 2008, 10:43

Деца на вселената

627 0 2

ДЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА

 

Звездите ме приспиват с приказки

за самодиви от горски легенди,

които танцуват по лунни пътеки.

Загърната в розов воал от мечти и копнежи,

се пренесох в съня си - там, край реката,

където ръка за ръка, боси тичахме по тревата.

 

 

БЯХМЕ ДЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА.

 

 

Окъпани в слънчеви радостни лъчи,

проливахме опрощаващи сълзи;

клетви шептяхме за обич и вярност,

в любов до безкрайност се вричахме.

Нежни думи и отронени стихове

под звезден параклис изричахме.

 

 

БЯХМЕ МЛАДИ... ТОЛКОВА МЛАДИ...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...