12.12.2008 г., 10:43 ч.

Деца на вселената 

  Поезия » Любовна
494 0 2

ДЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА

 

Звездите ме приспиват с приказки

за самодиви от горски легенди,

които танцуват по лунни пътеки.

Загърната в розов воал от мечти и копнежи,

се пренесох в съня си - там, край реката,

където ръка за ръка, боси тичахме по тревата.

 

 

БЯХМЕ ДЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА.

 

 

Окъпани в слънчеви радостни лъчи,

проливахме опрощаващи сълзи;

клетви шептяхме за обич и вярност,

в любов до безкрайност се вричахме.

Нежни думи и отронени стихове

под звезден параклис изричахме.

 

 

БЯХМЕ МЛАДИ... ТОЛКОВА МЛАДИ...

 

 

 

 

© Лиляна Стойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??