Деца на вселената
622
0
2
ДЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА
Звездите ме приспиват с приказки
за самодиви от горски легенди,
които танцуват по лунни пътеки.
Загърната в розов воал от мечти и копнежи,
се пренесох в съня си - там, край реката,
където ръка за ръка, боси тичахме по тревата.
БЯХМЕ ДЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА.
Окъпани в слънчеви радостни лъчи,
проливахме опрощаващи сълзи;
клетви шептяхме за обич и вярност,
в любов до безкрайност се вричахме.
Нежни думи и отронени стихове
под звезден параклис изричахме.
БЯХМЕ МЛАДИ... ТОЛКОВА МЛАДИ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стойчева Всички права запазени
