Деца на вселената

Dec 12, 2008, 10:43 AM

Poetry » Love

497 0 2

ДЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА

Звездите ме приспиват с приказки

за самодиви от горски легенди,

които танцуват по лунни пътеки.

Загърната в розов воал от мечти и копнежи,

се пренесох в съня си - там, край реката,

където ръка за ръка, боси тичахме по тревата.

БЯХМЕ ДЕЦА НА ВСЕЛЕНАТА.

Окъпани в слънчеви радостни лъчи,

проливахме опрощаващи сълзи;

клетви шептяхме за обич и вярност,

в любов до безкрайност се вричахме.

Нежни думи и отронени стихове

под звезден параклис изричахме.

БЯХМЕ МЛАДИ... ТОЛКОВА МЛАДИ...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ruba (Руми Бакърджиева)

2008-12-12T11:33:09+02:00

Да можеше да си останем същите...
doreto66 (Дора Павлова)

2008-12-12T11:02:47+02:00

Ееех...