децата
Слънцето прогаря синевата,
облаците се прозяват мълчаливо,
но защо това небе не е щастливо
и е готово да се срине над тълпата?
Дъжд вали - небето плаче,
безплътни сенките умират на асфалта,
стрелката мъртва обикаля циферблата,
потънала в безвремие, едва-едва се влачи...
Тъжни пламъци се плъзгат по лицата,
само очите на децата са щастливи,
само в тях туптят сърцата
и само те се смеят, живи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados
