меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
Jan 8, 2007, 1:37 PM

децата 

  Poetry
752 0 5

Слънцето прогаря синевата,
облаците се прозяват мълчаливо,
но защо това небе не е щастливо
и е готово да се срине над тълпата?

Дъжд вали - небето плаче,
безплътни сенките умират на асфалта,
стрелката мъртва обикаля циферблата,
потънала в безвремие, едва-едва се влачи...

Тъжни пламъци се плъзгат по лицата,
само очите на децата са щастливи,
само в тях туптят сърцата
и само те се смеят, живи.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??