Слънцето прогаря синевата,
облаците се прозяват мълчаливо,
но защо това небе не е щастливо
и е готово да се срине над тълпата?
Дъжд вали - небето плаче,
безплътни сенките умират на асфалта,
стрелката мъртва обикаля циферблата,
потънала в безвремие, едва-едва се влачи...
Тъжни пламъци се плъзгат по лицата,
само очите на децата са щастливи,
само в тях туптят сърцата
и само те се смеят, живи.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
