17 sept 2014, 15:02

Децата ми

  Poesía » Otra
2.3K 2 24

Едното ми се сля със вечността,

а другото до мен заспива,

едното е отронена сълза,

а другото е приказка красива.

 

Едното ми израства ден след ден,

а другото ме гледа от стената,

едното е немирното врабче,

а другото - на ангела сестрата.

 

Едното ми говори със очи,

а другото с компютъра говори,

едното доброта ми подари,

а другото ме учи да се боря.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Без думи!
  • Не само Радка е написала в коментара си суперлатив и е очеизвадно, че е нямала предвид майчината болка.
    Защо се осквернява толкова свято чувство, пресъздадено в наистина великолепен стих?
    Кой нормален човек би казал за такава съдба "прекрасно"???
    А и коментарните полета са точно за коментиране на творбата.
    Съжалявам, че не се въздържах...
    Радка не е от днес в сайта, нали?

    Съжалявам, Даниела, прости ми!
    Няма човек, който да не е съпричастен с болката ти и да не е впечатлен от силата на стиха ти.
  • Г-жо Миндова,разбрах Ви прекрасно. Не съм засегната от нищо. Моят отговор беше всъшност към всички, защото хората си задават въпроси, когато не са преживели такава болка. Благодаря Ви за оценката на стиха.
  • Личната болка на автора аз не мога да я съпреживея, нито да я споделя.
    Коментарът ми касае произведението. Единствено него.
    Написано е много издържано и това имам предвид.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...