17 сент. 2014 г., 15:02

Децата ми

2.3K 2 24

Едното ми се сля със вечността,

а другото до мен заспива,

едното е отронена сълза,

а другото е приказка красива.

 

Едното ми израства ден след ден,

а другото ме гледа от стената,

едното е немирното врабче,

а другото - на ангела сестрата.

 

Едното ми говори със очи,

а другото с компютъра говори,

едното доброта ми подари,

а другото ме учи да се боря.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • Без думи!
  • Не само Радка е написала в коментара си суперлатив и е очеизвадно, че е нямала предвид майчината болка.
    Защо се осквернява толкова свято чувство, пресъздадено в наистина великолепен стих?
    Кой нормален човек би казал за такава съдба "прекрасно"???
    А и коментарните полета са точно за коментиране на творбата.
    Съжалявам, че не се въздържах...
    Радка не е от днес в сайта, нали?

    Съжалявам, Даниела, прости ми!
    Няма човек, който да не е съпричастен с болката ти и да не е впечатлен от силата на стиха ти.
  • Г-жо Миндова,разбрах Ви прекрасно. Не съм засегната от нищо. Моят отговор беше всъшност към всички, защото хората си задават въпроси, когато не са преживели такава болка. Благодаря Ви за оценката на стиха.
  • Личната болка на автора аз не мога да я съпреживея, нито да я споделя.
    Коментарът ми касае произведението. Единствено него.
    Написано е много издържано и това имам предвид.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...