17.09.2014 г., 15:02

Децата ми

2.3K 2 24

Едното ми се сля със вечността,

а другото до мен заспива,

едното е отронена сълза,

а другото е приказка красива.

 

Едното ми израства ден след ден,

а другото ме гледа от стената,

едното е немирното врабче,

а другото - на ангела сестрата.

 

Едното ми говори със очи,

а другото с компютъра говори,

едното доброта ми подари,

а другото ме учи да се боря.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Без думи!
  • Не само Радка е написала в коментара си суперлатив и е очеизвадно, че е нямала предвид майчината болка.
    Защо се осквернява толкова свято чувство, пресъздадено в наистина великолепен стих?
    Кой нормален човек би казал за такава съдба "прекрасно"???
    А и коментарните полета са точно за коментиране на творбата.
    Съжалявам, че не се въздържах...
    Радка не е от днес в сайта, нали?

    Съжалявам, Даниела, прости ми!
    Няма човек, който да не е съпричастен с болката ти и да не е впечатлен от силата на стиха ти.
  • Г-жо Миндова,разбрах Ви прекрасно. Не съм засегната от нищо. Моят отговор беше всъшност към всички, защото хората си задават въпроси, когато не са преживели такава болка. Благодаря Ви за оценката на стиха.
  • Личната болка на автора аз не мога да я съпреживея, нито да я споделя.
    Коментарът ми касае произведението. Единствено него.
    Написано е много издържано и това имам предвид.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...