Danita (Даниела Атанасова)
6 99

Sep 17, 2014, 3:02 PM

Децата ми

Poetry » Other

2.3K 2 24

Едното ми се сля със вечността,

а другото до мен заспива,

едното е отронена сълза,

а другото е приказка красива.

Едното ми израства ден след ден,

а другото ме гледа от стената,

едното е немирното врабче,

а другото - на ангела сестрата.

Едното ми говори със очи,

а другото с компютъра говори,

едното доброта ми подари,

а другото ме учи да се боря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Поздрав!

2014-09-19T19:33:10+03:00
radiola (Рада Димова)

Без думи!

2014-09-18T22:46:02+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Не само Радка е написала в коментара си суперлатив и е очеизвадно, че е нямала предвид майчината болка.
Защо се осквернява толкова свято чувство, пресъздадено в наистина великолепен стих?
Кой нормален човек би казал за такава съдба "прекрасно"???
А и коментарните полета са точно за коментиране на творбата.
Съжалявам, че не се въздържах...
Радка не е от днес в сайта, нали?

Съжалявам, Даниела, прости ми!
Няма човек, който да не е съпричастен с болката ти и да не е впечатлен от силата на стиха ти.

2014-09-18T19:15:21+03:00
Danita (Даниела Атанасова)

Г-жо Миндова,разбрах Ви прекрасно. Не съм засегната от нищо. Моят отговор беше всъшност към всички, защото хората си задават въпроси, когато не са преживели такава болка. Благодаря Ви за оценката на стиха.

2014-09-18T16:52:15+03:00
rozza (Радка Миндова)

Личната болка на автора аз не мога да я съпреживея, нито да я споделя.
Коментарът ми касае произведението. Единствено него.
Написано е много издържано и това имам предвид.

2014-09-18T16:42:30+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0