Sep 17, 2014, 3:02 PM

Децата ми

  Poetry » Other
2.3K 2 24

Едното ми се сля със вечността,

а другото до мен заспива,

едното е отронена сълза,

а другото е приказка красива.

 

Едното ми израства ден след ден,

а другото ме гледа от стената,

едното е немирното врабче,

а другото - на ангела сестрата.

 

Едното ми говори със очи,

а другото с компютъра говори,

едното доброта ми подари,

а другото ме учи да се боря.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Без думи!
  • Не само Радка е написала в коментара си суперлатив и е очеизвадно, че е нямала предвид майчината болка.
    Защо се осквернява толкова свято чувство, пресъздадено в наистина великолепен стих?
    Кой нормален човек би казал за такава съдба "прекрасно"???
    А и коментарните полета са точно за коментиране на творбата.
    Съжалявам, че не се въздържах...
    Радка не е от днес в сайта, нали?

    Съжалявам, Даниела, прости ми!
    Няма човек, който да не е съпричастен с болката ти и да не е впечатлен от силата на стиха ти.
  • Г-жо Миндова,разбрах Ви прекрасно. Не съм засегната от нищо. Моят отговор беше всъшност към всички, защото хората си задават въпроси, когато не са преживели такава болка. Благодаря Ви за оценката на стиха.
  • Личната болка на автора аз не мога да я съпреживея, нито да я споделя.
    Коментарът ми касае произведението. Единствено него.
    Написано е много издържано и това имам предвид.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...