23 feb 2013, 16:52

Децата на Бог

  Poesía » Otra
940 0 0

Горе, там в небесните дворове
пеят ангели безброй,
възхваляват Вечний свой .
Песента им сладка е,
като река към сърцето се влива,
потоци ухайни душата препълват,
радостта им пред Бога не спира.
Тишина и веселие - в едно се преплитат,
за живот вечен разказват,
за земя на вечен мир и покой,
там където духът утеха съзира
и душата безсмъртност намира.
С поглед отправен към кръста Христов,

разрушили окови докарващи смърт,
синовете човешки под Божий покров,
намерили път към духовния мир.
Изтерзани от битки жестоки,
победили изкушения тежки,
чадата смели на Бога,
останали верни во веки.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимира Азълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...