Feb 23, 2013, 4:52 PM

Децата на Бог

  Poetry » Other
938 0 0

Горе, там в небесните дворове
пеят ангели безброй,
възхваляват Вечний свой .
Песента им сладка е,
като река към сърцето се влива,
потоци ухайни душата препълват,
радостта им пред Бога не спира.
Тишина и веселие - в едно се преплитат,
за живот вечен разказват,
за земя на вечен мир и покой,
там където духът утеха съзира
и душата безсмъртност намира.
С поглед отправен към кръста Христов,

разрушили окови докарващи смърт,
синовете човешки под Божий покров,
намерили път към духовния мир.
Изтерзани от битки жестоки,
победили изкушения тежки,
чадата смели на Бога,
останали верни во веки.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимира Азълова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....