9 nov 2014, 22:11

Децата на политиците

  Poesía » Civil
640 0 2

                                                           Децата на политиците

                           

                                                          Тихо народа наричаше

                                                          половин век

                                                          на Социализма детето

                                                          Мой Човек.

                                                          Социализма почина

                                                          и при тая сирота

                                                          пристигна направо

                                                          от Берлинската стена

                                                          далечна му роднина

                                                          г-жа Демокрация.

                                                          Уморена, прашасала,

                                                          но жадувана от всяка нация.

                                                          Трайно в България

                                                          се настани

                                                          и скоро детенце

                                                          Олигархия роди.

                                                          Тогава се събраха

                                                          много роднини-

                                                          жълти, червени,

                                                          пембени ,сини.

                                                          Около народната маса

                                                          седнаха да се разберат

                                                          да ги делят ли двете 

                                                          или да ги съберат!

                                                          Докато се чудеха 

                                                          какво да правят

                                                          дотича от Мадрид

                                                          на българите царят.

                                                          Носеше детенце

                                                          махащо с ръчички.

                                                        ,,Царска приватизация се казва"-

                                                          обяви той пред всички.

                                                          Седна царят и той 

                                                          на народната маса

                                                          да умува,

                                                          акъл да дава по въпроса.

                                                          Но лют спор се захвана,

                                                          вдигна се врява.

                                                          Тогава чу се глас:

                                                        ,,Аферим! Какво тука става?"

                                                          Замлъкнаха всички

                                                          с наострени уши!

                                                          Тогава Дуган 

                                                          спокойно продължи:

                                                        ,,Нищо гладко

                                                          няма да върви

                                                          без моето дете

                                                          Движвнието за права и свободи.

                                                          Заръкопляскаха всички,

                                                          веднага се разбраха.

                                                          Около народната маса 

                                                          децата събраха.

                                                          

                                                          Двадесет и пет години

                                                          тая шарена свита

                                                          без да спрат

                                                          на народният гръб

                                                          ядат, пият и се веселят!  

                                                       

                                             Честит ви 10 ноември Откровенци!

                          

                       P.S.  Краденето и богатеенето им няма нищо обшо с горе написаното!                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...