9.11.2014 г., 22:11 ч.

Децата на политиците 

  Поезия » Гражданска
435 0 2

                                                           Децата на политиците

                           

                                                          Тихо народа наричаше

                                                          половин век

                                                          на Социализма детето

                                                          Мой Човек.

                                                          Социализма почина

                                                          и при тая сирота

                                                          пристигна направо

                                                          от Берлинската стена

                                                          далечна му роднина

                                                          г-жа Демокрация.

                                                          Уморена, прашасала,

                                                          но жадувана от всяка нация.

                                                          Трайно в България

                                                          се настани

                                                          и скоро детенце

                                                          Олигархия роди.

                                                          Тогава се събраха

                                                          много роднини-

                                                          жълти, червени,

                                                          пембени ,сини.

                                                          Около народната маса

                                                          седнаха да се разберат

                                                          да ги делят ли двете 

                                                          или да ги съберат!

                                                          Докато се чудеха 

                                                          какво да правят

                                                          дотича от Мадрид

                                                          на българите царят.

                                                          Носеше детенце

                                                          махащо с ръчички.

                                                        ,,Царска приватизация се казва"-

                                                          обяви той пред всички.

                                                          Седна царят и той 

                                                          на народната маса

                                                          да умува,

                                                          акъл да дава по въпроса.

                                                          Но лют спор се захвана,

                                                          вдигна се врява.

                                                          Тогава чу се глас:

                                                        ,,Аферим! Какво тука става?"

                                                          Замлъкнаха всички

                                                          с наострени уши!

                                                          Тогава Дуган 

                                                          спокойно продължи:

                                                        ,,Нищо гладко

                                                          няма да върви

                                                          без моето дете

                                                          Движвнието за права и свободи.

                                                          Заръкопляскаха всички,

                                                          веднага се разбраха.

                                                          Около народната маса 

                                                          децата събраха.

                                                          

                                                          Двадесет и пет години

                                                          тая шарена свита

                                                          без да спрат

                                                          на народният гръб

                                                          ядат, пият и се веселят!  

                                                       

                                             Честит ви 10 ноември Откровенци!

                          

                       P.S.  Краденето и богатеенето им няма нищо обшо с горе написаното!                            

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??