9.11.2014 г., 22:11

Децата на политиците

634 0 2

                                                           Децата на политиците

                           

                                                          Тихо народа наричаше

                                                          половин век

                                                          на Социализма детето

                                                          Мой Човек.

                                                          Социализма почина

                                                          и при тая сирота

                                                          пристигна направо

                                                          от Берлинската стена

                                                          далечна му роднина

                                                          г-жа Демокрация.

                                                          Уморена, прашасала,

                                                          но жадувана от всяка нация.

                                                          Трайно в България

                                                          се настани

                                                          и скоро детенце

                                                          Олигархия роди.

                                                          Тогава се събраха

                                                          много роднини-

                                                          жълти, червени,

                                                          пембени ,сини.

                                                          Около народната маса

                                                          седнаха да се разберат

                                                          да ги делят ли двете 

                                                          или да ги съберат!

                                                          Докато се чудеха 

                                                          какво да правят

                                                          дотича от Мадрид

                                                          на българите царят.

                                                          Носеше детенце

                                                          махащо с ръчички.

                                                        ,,Царска приватизация се казва"-

                                                          обяви той пред всички.

                                                          Седна царят и той 

                                                          на народната маса

                                                          да умува,

                                                          акъл да дава по въпроса.

                                                          Но лют спор се захвана,

                                                          вдигна се врява.

                                                          Тогава чу се глас:

                                                        ,,Аферим! Какво тука става?"

                                                          Замлъкнаха всички

                                                          с наострени уши!

                                                          Тогава Дуган 

                                                          спокойно продължи:

                                                        ,,Нищо гладко

                                                          няма да върви

                                                          без моето дете

                                                          Движвнието за права и свободи.

                                                          Заръкопляскаха всички,

                                                          веднага се разбраха.

                                                          Около народната маса 

                                                          децата събраха.

                                                          

                                                          Двадесет и пет години

                                                          тая шарена свита

                                                          без да спрат

                                                          на народният гръб

                                                          ядат, пият и се веселят!  

                                                       

                                             Честит ви 10 ноември Откровенци!

                          

                       P.S.  Краденето и богатеенето им няма нищо обшо с горе написаното!                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...