Nov 9, 2014, 10:11 PM

Децата на политиците

  Poetry » Civic
635 0 2

                                                           Децата на политиците

                           

                                                          Тихо народа наричаше

                                                          половин век

                                                          на Социализма детето

                                                          Мой Човек.

                                                          Социализма почина

                                                          и при тая сирота

                                                          пристигна направо

                                                          от Берлинската стена

                                                          далечна му роднина

                                                          г-жа Демокрация.

                                                          Уморена, прашасала,

                                                          но жадувана от всяка нация.

                                                          Трайно в България

                                                          се настани

                                                          и скоро детенце

                                                          Олигархия роди.

                                                          Тогава се събраха

                                                          много роднини-

                                                          жълти, червени,

                                                          пембени ,сини.

                                                          Около народната маса

                                                          седнаха да се разберат

                                                          да ги делят ли двете 

                                                          или да ги съберат!

                                                          Докато се чудеха 

                                                          какво да правят

                                                          дотича от Мадрид

                                                          на българите царят.

                                                          Носеше детенце

                                                          махащо с ръчички.

                                                        ,,Царска приватизация се казва"-

                                                          обяви той пред всички.

                                                          Седна царят и той 

                                                          на народната маса

                                                          да умува,

                                                          акъл да дава по въпроса.

                                                          Но лют спор се захвана,

                                                          вдигна се врява.

                                                          Тогава чу се глас:

                                                        ,,Аферим! Какво тука става?"

                                                          Замлъкнаха всички

                                                          с наострени уши!

                                                          Тогава Дуган 

                                                          спокойно продължи:

                                                        ,,Нищо гладко

                                                          няма да върви

                                                          без моето дете

                                                          Движвнието за права и свободи.

                                                          Заръкопляскаха всички,

                                                          веднага се разбраха.

                                                          Около народната маса 

                                                          децата събраха.

                                                          

                                                          Двадесет и пет години

                                                          тая шарена свита

                                                          без да спрат

                                                          на народният гръб

                                                          ядат, пият и се веселят!  

                                                       

                                             Честит ви 10 ноември Откровенци!

                          

                       P.S.  Краденето и богатеенето им няма нищо обшо с горе написаното!                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...