Nov 9, 2014, 10:11 PM

Децата на политиците

  Poetry » Civic
639 0 2

                                                           Децата на политиците

                           

                                                          Тихо народа наричаше

                                                          половин век

                                                          на Социализма детето

                                                          Мой Човек.

                                                          Социализма почина

                                                          и при тая сирота

                                                          пристигна направо

                                                          от Берлинската стена

                                                          далечна му роднина

                                                          г-жа Демокрация.

                                                          Уморена, прашасала,

                                                          но жадувана от всяка нация.

                                                          Трайно в България

                                                          се настани

                                                          и скоро детенце

                                                          Олигархия роди.

                                                          Тогава се събраха

                                                          много роднини-

                                                          жълти, червени,

                                                          пембени ,сини.

                                                          Около народната маса

                                                          седнаха да се разберат

                                                          да ги делят ли двете 

                                                          или да ги съберат!

                                                          Докато се чудеха 

                                                          какво да правят

                                                          дотича от Мадрид

                                                          на българите царят.

                                                          Носеше детенце

                                                          махащо с ръчички.

                                                        ,,Царска приватизация се казва"-

                                                          обяви той пред всички.

                                                          Седна царят и той 

                                                          на народната маса

                                                          да умува,

                                                          акъл да дава по въпроса.

                                                          Но лют спор се захвана,

                                                          вдигна се врява.

                                                          Тогава чу се глас:

                                                        ,,Аферим! Какво тука става?"

                                                          Замлъкнаха всички

                                                          с наострени уши!

                                                          Тогава Дуган 

                                                          спокойно продължи:

                                                        ,,Нищо гладко

                                                          няма да върви

                                                          без моето дете

                                                          Движвнието за права и свободи.

                                                          Заръкопляскаха всички,

                                                          веднага се разбраха.

                                                          Около народната маса 

                                                          децата събраха.

                                                          

                                                          Двадесет и пет години

                                                          тая шарена свита

                                                          без да спрат

                                                          на народният гръб

                                                          ядат, пият и се веселят!  

                                                       

                                             Честит ви 10 ноември Откровенци!

                          

                       P.S.  Краденето и богатеенето им няма нищо обшо с горе написаното!                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...